На 16 декември авторитетното британско издание "Икономист" обяви коя е "Страната на годината" - титла, която присъжда от 2013 г. Тази година това е Италия. Званието е също толкова важно, колкото например "личността на годината" на сп. "Тайм". По принцип признанието на "Икономист" не се отнася за най-богатата страна в света, или за най-мирната страна в света, а за страната, която през изминалата година е извършила големи подобрения и положителни реформи в различни области. Предишни страни на годината, според "Икономист", са били Тунис, Колумбия, Франция, Малави, Узбекистан, Армения, Уругвай.
В аргументацията си относно избора на Италия британското издание споменава постигнатото в страната, откакто начело й е правителството на Марио Драги, който даде нов импулс на италианската политика и я извади от историческата й парализа. Според списанието в лицето на Драги Италия е намерила един компетентен и уважаван на международно ниво лидер. Той е получил широка подкрепа от италианските политически сили, които за първи път са успели да загърбят различията си и да застанат зад програмата на правителството му за големи реформи, които ще позволят на страната да използва пълноценно и европейските средства за постпандемичното възстановяване. Но "Икономист" аргументира решението си и с процента на ваксинираните срещу коронавируса в Италия - един от най-високите в Европа, което е позволило икономиката да продължи да функционира тази година след парализиращите я локдауни през 2020 г. В Италия над 88 процента от населението над 12 години е с по една доза от ваксините срещу коронавируса, над 85 процента е със завършен ваксинационен цикъл, а близо 64 процента е с бустерни дози. Процентите се очаква да нараснат и със стартирането на кампанията за ваксинацията на децата от възрастовата група 5-11 години с одобрения за това адаптиран препарат на Пфайзер/Бионтех.
Случайно ли не, признанието на "Икономист" за Италия дойде няколко седмици след като Ангела Меркел, коментирайки ситуацията с коронавируса в Германия, заяви, че би се чувствала по-сигурна, ако в Германия беше като в Италия. Това беше едно от последните й публични изявления, направено на 4 декември, два дни преди мандатът й да изтече официално. Тя визираше средния брой на новозаразените на 100 000 души, който в Италия по това време беше по-нисък от тежко засегнатата сега от пандемията Германия. Това признание от страна на Меркел, че в Италия нещата с коронавируса са по-добри от тези в Германия, съчетано с признанието на "Икономист", разбиха на пух и прах антииталианските стереотипи, че Италия е една лошо управлявана страна, че начело й са политици със скандални прояви, като например Силвио Берлускони, че няма политическа стабилност, че икономиката й куца, че финансите й са в хаос, че организираната престъпност е оплела в своите мрежи във властта и политиката.
Но промени ли се към добро действително Италия през изминалата година, за да заслужи тези похвали и признания. Само преди три години всеки би отговорил: "Не" на подобен въпрос. Тогава на парламентарните избори през март 2018 г. като първа политическа сила с най-висок процент излезе популисткото и антисистемно Движение 5 звезди, създадено от комика без опит в политиката Бепе Грило преди повече от 10 години с обещанието да скъса с мейнстрима от ляво и от дясно и с властовата върхушка. Пак на тези избори първи политически блок беше този на десницата и крайната десница, като доминираща сила в него беше крайнодясната, антиевропейска и антиимигрантска партия Лига на Матео Салвини. Италия тогава се озова в нетипична ситуация. Традиционните партии бяха неизвергнати и властта пое невиждано правителство между антисистемните и крайнодесните. Начело му дойде наистина балансиран човек, без политически опит, но и без никакви скандали и изцепки в актива си - Джузепе Конте. Въпреки това международната общност продължи да гледа с недоверие на страна, в която управляват антисистемни и крайнодесни. Самият Конте трудно се справяше с буйния политически темперамент на вътрешния си министър Матео Салвини и на "петзвездния" си вицепремиер Луиджи Ди Майо. Последваха полемики, скандали, разногласия и накрая небивалата коалиция се разпадна след година на власт.
Тогава обаче вместо избори, на които се надяваха редица политически сили. Движение 5 звезди позабрави антисистемната си борба и се коалира с мейнстрийм партия - лявоцентристката Демократическа партия и отцепилата се от нея малка партия Италия Вива на бившия италиански премиер Матео Ренци. Така се създаде правителството "Конте 2". Но докато Движение 5 звезди и демократите се опитваха да намерят общ език, дойде пандемията и обърка картите. Страната изпадна в коронакриза (здравна и икономическа), принудена беше да затвори икономиката си, да се лиши от така ценните туристи за няколко месеца.